11.01.2011 г., 21:20

* * *

748 0 0

                         *

                  *            *

 

Загрижени от тежко ежедневие,

залисани в проблеми и дела,

забързани – да сме във крак със времето,

пропускаме най-важните неща!

Пропускаме да сме с децата си!

Да стоплим с ласка техните сърца!

Да сме до тях, когато

отчаяни, объркани, самотни –

те търсят истините за живота...

 

Не бива да корим тук Времето!

Виновни за това сме ний самите...

И нека Бог прости вината,

но те – децата,

дали ще ни простят – горките...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Обновенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...