Dec 4, 2013, 4:05 PM

* * *

731 0 3

... Oчертах си в рамки стиха, 

в рамки писах за любов,

а във точките се скриха

мойте тайни, моят зов!

 

Всеки миг Аз криех силно,

всяка скръб излях в стих,

всичко що за хората е милно

сътворих и споделих!

 

Всяка дума е на място ясна, 

а след нея всичко е за Вас,

всеки знак, всяка гласна, 

всяка запетайка, беше глас!

 

Само още нещо... Виж,

няма да разплитам прежда,

но във всеки стих аз скрих

и метафоричната надежда!

 

Е, всичко смислено Аз казах,

само смисъла не изясних,

нищо точно не разказах,

само в обич Ви се обясних!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Зорин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...