Обичам мълчаливите мъже,
които със очите си показват
къде греша от моето сърце
и блестят, когато ме наказват.
Обичам мълчаливите мъже,
които със ръцете си обличат
живота ми с любимото лице.
Душата ми до кръв събличат.
Обичам мълчаливите мъже.
От думи любовта ми бяга,
когато ме целуват тез ръце,
обичам, просто друго няма.
© Теодорина Аначкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Миличка! Ти обичаш обичта! И с право! Поздрав!