Aug 9, 2009, 9:50 PM

* * *

  Poetry » Other
657 0 0

Скръб, мъка и тъга,

това изпитва таз душа,

задето моят скъп приятел

се оказа той предател.

 

Животът не е лесен,

а ти си мислиш, че е песен

и в миг осъзнаваш,

че близките предаваш.

 

Казват, времето лекува,

казват, времето изтрива,

но то дали ще заличи

тези наши дни.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...