Feb 7, 2020, 10:42 AM

***

1.1K 0 0

Снегът затрупа уличката тиха -
среднощен гостенин, Вятърко навява...
Снежко от ъгъла широко се усмихнал -
И тихо, тихо всичко наблюдава.

 

Шарко пак се е развихрил -
Тича, скача, само той остана...
Че децата вече вкъщи спинкат -
сили за новия ден ще им трябват.

 

Шейните до вратите са строени -
готови за новия сняг.
Щом се съмне навън ще се втурнат -
Малки, големи... и Шарко сред тях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...