* * *

Nov 27, 2009, 12:01 AM

Poetry » Civilian

677 1 1

Чезне бавно всеки спомен
от миналта рицарска епоха.
Горчиви сълзи тихо роним
сред всепоглъщащата суматоха.
Очите ни станаха метал,
а сърцата ни са блок бетонен.
Скрито пием нашата печал
и истинските чувства гоним.
Защо трябва ни любов?
Защо са ни блянове, мечти?
Когато сред стоманения зов
единствено машината бучи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Random works