emo2 (Емил Стоянов) emo2 (Емил Стоянов)
14 239
Mar 4, 2015, 10:00 PM

* * *

  Poetry
498 0 5

 

БЛАГОДАРЯ ТИ

                  На приятелят ми Светлозар - Вичонти

 

И въпреки че във косите има бяло,
а бръчките са повече от вчера,
искрите във очите ти издават,
Човека с който да те мерим.

 

И не годините са важни
да бъдеш онова момченце кално,
да бъдеш все по детски верен
на тези 'дето са ти верни.

 

И вярвам пазиш още в скрина
калема със навитите фунийки
и от онези хубави ,,сирийки,,
струващи едва стотинки...

 

Ти спомняш ли си, скъпи друже,
гората, кестените и войните...
Морето беше до колене
и ние яхахме вълните...

 

Да ти редя сега красиви думи -
не мога, аз не съм ласкател. 
Бъди ми здрав и все така достоен!
Благодаря ти, че си мой приятел!

 

02-03-2015 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0