Излизам пак от вкъщи
и виждам заснежения пейзаж.
Днес е време за разходка,
навън е като в мираж.
Отварям портата студена,
пристъпвам бавно аз.
Тръгвам по улицата заледена
и те виждам в този час.
Ето те отново!
Усмихнато е твоето лице.
Поглеждам пак надолу,
щуро бие моето сърце. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up