* * *
630
0
1
Излизам пак от вкъщи
и виждам заснежения пейзаж.
Днес е време за разходка,
навън е като в мираж.
Отварям портата студена,
пристъпвам бавно аз.
Тръгвам по улицата заледена
и те виждам в този час.
Ето те отново!
Усмихнато е твоето лице.
Поглеждам пак надолу,
щуро бие моето сърце.
И дума не обелвам -
отминавам те без звук.
Обръщам се след тебе -
пак те срещнах тук.
Аз крача бавно,
тъй неспокойно е моето сърце.
Сякаш душата ми след теб полита,
полита като мъничко перце.
© Мартина Аврамова All rights reserved.
