Живеем изнервено - от нищото и всичкото.
От многото проблеми забравяме огнището.
Как да го разжарим - изтляло е отдавна.
Дървата са сурови, обич тук ни трябва!
А тя къде е, Господи? - забравихме я в пътя.
Как да я намерим, щом и тя се лута.
На криеница с нея играем отдавна.
Диоген го няма, свещ ли пак ни трябва!?
© Стойна Стоянова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
