Един балон огромен, високо над света.

Пътува да достигне, стратосферни небеса.

Към балона прикачена, капсула една.

Проекта Редбул Стратос, сбъдва се сега.

Във капсулата малка, един човек седи.

Днеска той ще сбъдне, своите мечти.

Подвиг да извърши, единствен по рода.

Делото е вече, световна новина.

Героят има връзка, със майката Земя.

Напътствия долавя, но той е в самота.

Сам ще отговаря, за мисия заветна.

Вълнуваща, опасна, но и мимолетна.

Тренира пет години, божи дни безчет.

Умствено, физически, стабилен да е днес.

Науката изготвила е целия проект.

Планиран и подготвен е всеки елемент.

Пет лета работят, учени безчетни.

Строежи по чертежи и експерименти.

Фактори, променливи, напълно овладяни.

Времето и климата в деня са подходящи.

Експерти неуморно полета следят.

По план, че той протича, да се уверят.

Летището във Розуел, получава данни.

Във капсулата всички уреди изправни.

Информация подкрепа изпращат на човека.

От който ще зависи историята днеска.

Настъпи ли повреда, мисията спира.

Отказът обаче е грешна парадигма.

Героят излетял е от летището успешно.

Пътуването, знае, ще става все по-тежко.

Сред Вселената наяве, екипиран да излезне.

Към Земята да се гмурне е въпрос на време.

Издига се балонът, във празното пространство.

Във капсулата вътре, става твърде тясно.

Със всеки миг Земята, по-далеч остава.

Със всеки миг предела, краен доближава.

Гледайки през люка, сметка сам си дава: 

Мечтателят затворник на мечтата своя става.

Вътре в безопасност, навън опасността,

единствена посока - нагоре към върха.

Става все по-тъмно, във космоса е мрак.

Душа човешка няма, зловещ е този час.

Сякаш все по-бавно, времето тече.

Страхът обаче няма, волята да спре.

По стъпките на ментор, героят е поел.

Затова ще бъде, решителен и смел.

Разумът подсказва, че шансът е един.

Провалът е възможен, но недопустим.

Но чакането свършва, на височина.

Тридесет и девет километра над света.

Капсулата вече, е стигнала целта.

Внезапно е ударил, на подвига часа.

Два и половина, часа бе на път.

Сам човек на тясно, напускаше домът.

Сега му се отваря, към космоса врата.

Изправя се, излиза, съзира красота.

Под него се върти планетата Земя.

Сфера на живота, представлява тя.

Слънчеви лъчи обгръщат й площта.

Свързани в единство, суша и вода.

Блещукат в тъмнината, множество звезди.

Пръснати далеко във безкрайни ширини.

Сред хаоса космичен е малък този свят.

Но от него всеки, човек е важна част.

Във този миг, един от милиарди е готов.

В живота да направи, най-голямия си скок.

Гледа с плам и устрем, право към целта.

Толкова далече, но и близко до дома.

За падане свободно, време е за скок.

На грешка няма право, рискът е висок.

Зрители застиват, очакват без мълва.

Да се случи подвиг, на косъм от смъртта.

Но героят вярва, че рискът заслужава.

Чувства че съдбата, зад него днес застава.

Пристъпва, дъх поема, махва със ръка.

Скача и се спуска, към своята Земя.

Падайки свободно от слоя стратосфера.

Гравитация със мощ и сила го поема.

Налягането тежко, тялото притиска.

В земята да се вреже, сякаш го подтиква.

Сърцето бие силно, избила е потта.

Триение усеща от петите до тила.

За първи път в живота чувства се така.

Сякаш разделени са тяло и душа.

Героят се върти, надолу през глава.

А около него се върти света.

Опасно е – посока, може да изгуби.

Или вцепенен от страх да се погуби.

Падането трябва, той да овладее.

Разсъдък да запази, за да съумее.

Натиска, въртежа, да преодолее.

Проекта да завърши, и да оцелее.

Носи се надолу, въздуха сече.

Мунитите минават, като часове.

Всеки миг набира, скорост по-голяма.

Видимост обаче, вече се влошава.

Скоростта достига, подобна на ракета.

За една минута - двайсет километра.

И преди да стигне, земна атмосфера.

Ето преминава, звуковата бариера.

Героят трудно вижда, не се ориентира.

Парашут отваря, тежкото отмина.

Тридесет и шест, километра сам измина.

След четвъртата минута, падането спира.

Остава му да кацне, плавно ще се спуска.

Една последна грижа - насочва парашута.

Изпитание опасно, светът с очи съзря.

За учените в Розуел на триумф дойде часа.

Мисия научна, за почести и чест.

Силата човешка я тласна към успех.

Пет години чака, героят своя миг.

В историята влиза, скока му велик.

С копнежа за Земята, щом се приземява,

коленичил я докосва, толкова се радва.

Ръцете си високо вдига към небе.

Гордее се със своя подвиг от сърце.

Минути десетина от космос до земя.

Ала всичко трая, миг от вечността.

Делото е пример - нека вдъхнови.

Човекът да достига, нови висини.