Дъждът навън вали,
по керемидите той ромоли,
а аз съм тук сама
със тъжни мисли в моята глава.
Ето, потичат отново сълзи
от мойте кафяви очи.
Капят бавно - една по една
и сливат се бързо с дъжда.
А ти пак не видя,
че имам болка една -
много липсваш ми ти -
не стихват мойте сълзи.
© ИметоМиЗначи Самота All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
