* * *

Apr 29, 2012, 12:32 AM

Poetry » White poetry

872 0 0

Дъждът навън вали,
по керемидите той ромоли,
а аз съм тук сама
със тъжни мисли в моята глава.
Ето, потичат отново сълзи
от мойте кафяви очи.
Капят бавно - една по една
и сливат се бързо с дъжда.
А ти пак не видя,
че имам болка една -
много липсваш ми ти -
не стихват мойте сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works