Apr 29, 2012, 12:32 AM

* * *

1K 0 0

Дъждът навън вали,

по керемидите той ромоли,

а аз съм тук сама

със тъжни мисли в моята глава.

 

Ето, потичат отново сълзи

от мойте кафяви очи.

Капят бавно - една по една

и сливат се бързо с дъжда.

 

А ти пак не видя,

че имам болка една -

много липсваш ми ти -

не стихват мойте сълзи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ИметоМиЗначи Самота All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...