May 12, 2012, 7:57 PM

***

  Poetry
571 0 0

По стъклото се стичат сълзите на времето.

Тънки струйки, чертаещи път през деня.

Бавно слиза нощта, стъпила в стремето

и подгонила слънцето с бледа луна.

 

По небето се виждат следите му огнени.

Ярки дири, разцепващи облаци бели.

Като белег на рана, зараснала с времето.

Като миг тишина, като мека постеля.

 

По лицето ми има от всичко деруги.

Груби бръчки, напомнящи зло и добро.

От смеха са едните, други – от лудост.

Мои са и ще ги нося до гроб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© КрасиМира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...