marisa72 (Мария Мирчева) marisa72 (Мария Мирчева)
24
Nov 17, 2009, 10:09 AM

***

  Poetry » Other
689 0 2

Забравих детството безгрижно,

игрите,

веселите песни.

Научих се да бъда отговорна,

но знаете ли,

толкова е трудно...

 

Мечтите ми са тъй

недостижими

и чудя се

дали ще оцелея,

обрулена от

хули

и обиди.

 

Сълзите си да крия се принудих

и никой да не моля

за пощада.

От тебе само удари получих -

животе мой,

нерадостен,

изстрадан!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Мирчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0