Nov 17, 2009, 10:09 AM

***

  Poetry » Other
691 0 2

Забравих детството безгрижно,

игрите,

веселите песни.

Научих се да бъда отговорна,

но знаете ли,

толкова е трудно...

 

Мечтите ми са тъй

недостижими

и чудя се

дали ще оцелея,

обрулена от

хули

и обиди.

 

Сълзите си да крия се принудих

и никой да не моля

за пощада.

От тебе само удари получих -

животе мой,

нерадостен,

изстрадан!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Мирчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...