Забравих детството безгрижно,
игрите,
веселите песни.
Научих се да бъда отговорна,
но знаете ли,
толкова е трудно...
Мечтите ми са тъй
недостижими
и чудя се
дали ще оцелея,
обрулена от
хули
и обиди.
Сълзите си да крия се принудих
и никой да не моля
за пощада.
От тебе само удари получих -
животе мой,
нерадостен,
изстрадан!
© Мария Мирчева Всички права запазени