15.10
Попаднах във поредния водовъртеж.
Не знам кое надолу е, кое нагоре.
И виждам само страх и гнет
във толкова умислени и тъжни хора.
Получих пак поредния плесник
oт много близки и роднини.
Разбрах, че с всеки риск, от мен поет,
ги карам да се чувстват тъй раними.
Не правех само „правилни” неща.
Греших, гладувах, пих горчив урок,
залитах, падах, блъсках се и страдах,
но пак изправях се и продължавах.
Къде са били всички тези хора,
когато искал съм опора и съвети?
Защо са гледали, когато се препъвам,
безмълвни и от страх обзети?
Упреквали са ме за своите беди
и пръст размахвали като учител.
Но аз си знаех, нещо ме зове,
че мога сам да стана победител.
Боли ме, че сега едни ръце,
които като малък ме държаха,
сега шамар показват ми и страдат,
че в руслото не могат да ме вкарат.
Но аз пораснах. Силен съм сега.
Препятствия, проблеми и неволи,
прескачам ги и продължавам пак,
по стръмното и все нагоре.
Понякога присядам уморен
и гледам раните си от живота.
И галя белезите си смирен
и знам, че само те са ми урока.
Ще се съвзема и ще продължа напред
по стръмните пътеки към мечтите.
И тоз пореден мой водовъртеж
ще се превърне в вихър-победител.
Аз знам, че се гордеят с мен.
И тайничко са искали да литнат,
но са послушали страха,
че от високо могат да залитнат.
Не се страхувайте за мен.
Аз винаги ще бъда до звездите.
И никой вятър или порив силен
не ще превърне ме в разсилен.
Благодаря, че се тревожехте за мен!
Благодаря, че искахте да бъда мирен!
Благодаря, че ваш'те страхове
направиха ме толкоз силен!
И пак ще ми размахват пръст.
И пак ме искат долу при тълпата.
ЗА МЕН ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ-ЖИВОТ
ЩЕ БЪДЕ САМО СВОБОДАТА.
© Георги All rights reserved.
