* * *
Умееш ли да чуваш гласа и нощем
под водопади от мечти? Денем, сам,
когато си сред хора? Умееш ли да
дишаш този въздух, самотния...
Усещащ ли всяко недокоснато желание,
всеки искащ поглед? Чувстваш ли невидимата
и ръка върху твоята? И как е? Пак самотно...
Желаеш ли, приятелю единствен, да си с нея?
Сигурен съм, да, но ако ти кажа, че нейното и
твоето щастие се различават! Ще ме проклинаш
ли отново? Ще ме намразиш ли отново?
Защото тези, вашите пътеки, ще се разделят.
И от мъка, спомен, без мечти пак ще си там,
където срещнах те отдавна, в онази коварна
и студена яма... Повяхнал без криле, докоснал
се някога до рая, но сам избягал си от там...
Един-единствен ще останеш ти, ангел със счупени криле.
© Георги Бушев All rights reserved.
