danteshell (Георги Бушев)

* * * 🇧🇬

От коренът нагоре ще вървя, всяко кътче ще погледна.
Под черната земя се крие всяко начало, оттам ще тръгна дате търся.
По стъблото ще се катеря бавно, нокти с сила ще забивам в кората ти дебела.
Ветровете и бурите, които те накланят, ще търпя със тебе.
Някак до върха ще стигна, до сладката корона з ...

danteshell

Poetry » Other

2012-06-18T10:15:36+03:00 1.1K 2

Изповедта на един пушач 🇧🇬

Пак сутрин, а бях сигурен, че няма да я има вече. Тежкото усещане на въздуха, остротата на твоите лъчи, слънце. Всичко пак се движи и двете ми ръце изтриват безкомпромисно съня от очите ми.
Пак сутрин, а нощта бе толкова вечна и сама. Тръгвам пак към бездната… живот. Живот сред нас - хората. Всички ...

danteshell

Podcasts » Others

2012-06-12T23:39:43+03:00 2K 5

Изповедта на един пушач 2 🇧🇬

... И след това... умрях!
Не мога да бъда сигурен как точно стана, но помня как затворих очи за секунди, което в случая е много време, след като ги отворих, вече бях там. Поради съображения за сигурност не мога да дам точно описание на мястото, за което се извинявам, но мисля, че ще ме разберете - в ...

danteshell

Podcasts » Others

2011-08-02T20:59:11+03:00 1.7K 1

Изповедта на един пушач 🇧🇬

Започвам да пиша тези редове с желанието да споделя някои от моите възгледи относно наболели проблеми за мен. Сигурен съм, че текстът ще е изпълнен с клишета, но хубавото на клишетата е, че са такива, защото са истина.
Неделя сутрин, слънцето е изненадващо топло. Цялото ми същество крещи „кафе” и аз ...

danteshell

Podcasts » Others

2011-02-15T13:26:22+02:00 2.1K 5

* * * 🇧🇬

Толкова силно мълча,
че нищо не мога да чуя.
Толкова много печеля,
че ми писна да губя.
Българин съм, боже, ...

danteshell

Poetry

2011-01-15T20:17:56+02:00 1.1K

Бос 🇧🇬

Изгубих се бос в поляна от тръни
и пътя към теб бавничко търсех.
Боли да стоя, боли да вървя, къде ли
грешно постъпих?
Дали е, защото всичко ти дадох? ...

danteshell

Poetry » Love

2010-10-30T17:48:07+03:00 1.4K 1 1

* * * 🇧🇬

Умееш ли да чуваш гласа и нощем
под водопади от мечти? Денем, сам,
когато си сред хора? Умееш ли да
дишаш този въздух, самотния...
Усещащ ли всяко недокоснато желание, ...

danteshell

Poetry » Other

2008-06-05T20:39:39+03:00 1.6K 4

* * * 🇧🇬

Някога, когато светлините на сцената
изгаснат напълно, завинаги. Ще настроя
китарата на тъга и за последно ще се опитам да
дам на света онова, в което вярвам, за което
кървя, за което умирам. ...

danteshell

Poetry

2008-05-25T01:32:33+03:00 1.3K 1

Есен 🇧🇬

Есеният ден вали пред мен,
погребван от листата на загиваща върба.
Самотни хора отминават,
студените думи на вятъра нашепват за бяла красота.
Още ден и ще побелее пак нощта, ...

danteshell

Poetry

2008-05-22T16:24:39+03:00 1.2K 1

* * * 🇧🇬

Някой ден, когато изгрееш, ще побегна
към светлия ти край, ще потърся там
парченцата от себе си, захвърлени през
времето. Взимам си мечтите, взимам си
думите, очите и побягвам в себе си. Дано ...

danteshell

Poetry » Other

2008-03-04T11:11:51+02:00 1.3K 3

Монолог 🇧🇬

Ако ние можехме да съдим себе си?
Ако можехме да решаваме какво заслужаваме?
Кой ще каже, че е грешен, че е гаден, че е сноб.
Кой ще погледне себе си със затворени
очи и да признае, че не е нищо повече от това, което е. ...

danteshell

Prose

2008-03-02T18:42:05+02:00 1.8K 1

* * * 🇧🇬

Преди да отнесеш сърцето ми,
поплачи малко поне.
Една сълза върни ми ти.
Магистралата на живота
ще те победи, ...

danteshell

Poetry » Other

2008-02-18T13:49:59+02:00 1.7K 1 3

* * * 🇧🇬

Стоя така пред образа на мрака.
Сам със спомени за теб се боря,
светлина. В ръката си държа меч,
изкован от липса, а в другата за щит
използвам си душата. Замахвам в ...

danteshell

Poetry » Other

2008-02-17T14:57:31+02:00 1.6K 3