Apr 29, 2011, 9:36 AM

* * *

  Poetry
679 0 1

О, човечество!

 

Недей ме ти измъчва,

       имай милост!

 

Аз съм - твоят Бог

в краката си

недей ме ти погазва

за кой ли път дойдох

и ти показвам

крия се във всекиго

             от вас

 

Вдигни глава

човечество нагоре

гледай не във земния си шанс

шансът е дълбоко в тебе

         в душата е

         във твойто себе

         а себето - съм аз

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благодат All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...