* * *
Гледаш меГледаш ме и си мечтаешти за моите ръце. Гледаш и дори не знаеш колко мъка крие моето сърце. С времето изгубих вяра аз във мъжките сълзи. С времето не се предавах, но намразих тези две очи. Пълни бяха те с лъжи, на които аз повярвах. Пълни с приказви мечти, мразя, че така се доверявах. И отиде си от мене той, без да каже “Сбогом” Срути се животът мой, но да дишам още мога. И не спираш да ме гледаш и да си мечтаешти за моите ръце. Ала няма как да те обича човек с погубено сърце!
© Радостина All rights reserved.
