Aug 5, 2008, 10:00 AM

17 мига от любовта

  Poetry
1.1K 2 11
                                                 По повод една годишнина

Търсих те толкоз лета -
17 дотук са отминали,
а всъщност дори не разбрах,
че вечно мене си следвал,
че винаги с теб съм била
още преди да те срещна,
че светла била е нощта,
огряна от лунни пътеки.
Докосвам те с пръсти едва,
а всъщност във тебе се вкопчвам.
Седемнадесет мига от любовта,
а сякаш сега започва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...