Тръгнах към теб без да мисля,
не погледнах назад,
бяла вихрушка помете
всичко останало,
само ти остана.
Земя и небе
в едно се сляха,
ад и рай
в храм се събраха,
да те обичам се заклех
без да знам какво е обич.
Преродих се аз в теб,
себе си в теб намерих
сякаш Бог те бе създал
само за мен, а мен за теб.
Всичко друго загуби смисъл -
само ти остана.
© Айше Рубева All rights reserved.
6+
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
