Когато тишината е най-силна
и заспива всичко, цялата земя;
когато лунна светлина те милва
и поглъща те във себе си нощта,
тогава, сам със свойте мисли,
буден си единствен ти, а всички спят,
буден със звездите - аметисти,
които винаги на небосвода бдят.
През нощта, която безрезервно пази
откраднати целувки, обяснения в любов,
пази и сълзите от очи като елмази,
дето плачат само пред Луната посред нощ. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up