rali2000 (Ралица Костова)
165 122
May 27, 2015, 11:34 PM  

*** 

  Poetry » Other
595 0 3

Когато тишината е най-силна

и заспива всичко, цялата земя;

когато лунна светлина те милва

и поглъща те във себе си нощта,

 

тогава, сам със свойте мисли,

буден си единствен ти, а всички спят,

буден със звездите - аметисти,

които винаги на небосвода бдят.

 

През нощта, която безрезервно пази

откраднати целувки, обяснения в любов,

пази и сълзите от очи като елмази,

дето плачат само пред Луната посред нощ.

 

Когато тишината е най-силна,

когато сам със свойте мисли

ти оставаш, а нощта те милва,

тогава ти се сливаш със звездите - аметисти.

© Ралица Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??