***
Когато тишината е най-силна
и заспива всичко, цялата земя;
когато лунна светлина те милва
и поглъща те във себе си нощта,
тогава, сам със свойте мисли,
буден си единствен ти, а всички спят,
буден със звездите - аметисти,
които винаги на небосвода бдят.
През нощта, която безрезервно пази
откраднати целувки, обяснения в любов,
пази и сълзите от очи като елмази,
дето плачат само пред Луната посред нощ.
Когато тишината е най-силна,
когато сам със свойте мисли
ти оставаш, а нощта те милва,
тогава ти се сливаш със звездите - аметисти.
© Ралица Костова All rights reserved.
