May 13, 2024, 12:34 PM

200 тома Поезия

  Poetry
627 3 2

200 ТОМА ПОЕЗИЯ

... не вярвам някой ден да съберат туй, що съм го написал, в 200 тома,
а в тях ще бъде целият ми свят – морето, плажът, Варна, вълнолома,
една сребриста люспа от сафрид, полепнала по пръстите ми груби,
девойките на гърбавия рид! – които в светли залези съм любил,
прекрасните ми трима синове, и бабината купичка със леща,

тъй свидните за мен минута-две във храма – за молитвата гореща,
търкулнатите ми Отвъд слънца – и трите бири с някой стар приятел,
и две торби с любовни писъмца, които тъй до днес не съм изпратил,
саксийката с алое от Китай, тя – мама! – го изхвърли на боклука...
Какво пък? – двеста тома стигат, май? – читателят да си умре от скука.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...