* * *
* * *
Развълнувай ме, накарай ме да тръпна,
да плача, да треперя; после възсъздай очите ми,
ако можеш.
Само част от езика (оградена със скоби) :
това е светът, който бих могъл да изговоря,
който познавам, владея, и в който правя промени,
и който нося винаги и навсякъде с мене.
Имената за хората, релефът за формите,
думи за в бъдеще, думи за спомени,
думи за всичко познато, докоснато,
за преди малко, за сега и за послето.
Но рядко казваме нещо искрено,
най-вече тогава, когато изгряват звездите ни,
и това, което остава трайно и истинско
вместо в думите ние пазим в очите си.
Погледни ме, да видя небето в очите ти
© Стилиян Иванов All rights reserved.
