refab (Фабер) refab (Фабер)
3 268
Jun 2, 2009, 8:14 PM

* * *

  Poetry » Love
659 0 7

 

 

 

                                Във внезапния свят

 

                                на моя просъница

 

                                проблясваш като

 

                                омайна звезда пътеводна.

 

                                Оставам със спомена

 

                                от ядрото сияние

 

                                приело чертите ти

 

                                и със страха,

 

                               че може да не съм част

 

                               от света на моята

 

                               просъница-реалност,

 

                               в която ти пребиваваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фабер All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0