Dec 25, 2009, 2:54 PM

* * *

  Poetry » Love
781 0 0

Извинявай, че те сънувам!

Не исках така да стане.

Извинявай, че те ревнувам!

Знам, че нямам право.

 

Но тази сила ме пленява,

а нежността ме омагьосва.

И защо се извинявам - ти си виновен,

че ме погледна и ме докосна!

 

Ще се удавя във вино,

ще се заровя във пепел,

ще спра да мечтая в синьо,

ще излъжа сърцето.

 

А ти спи спокойно,

прегръщай децата.

Мен пак след пороя

ме преражда дъгата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...