Sep 14, 2013, 11:55 AM

* * *

  Poetry » Love
654 0 0

Дай ме на студени ръце,
дай ме на студени очи
с усмивката си
и със своето сърце,
а когато съм до тебе
забрави
за всичко друго
и във любовта
остани...!

Не можеш да прекрачиш в рая
без да поискаш аз да дойда с теб,
думите ти ме карат да остана
дори когато в мен самотният поет

говори с чувствата за святост,
говори за любов, за свобода -
ала душата ти е необятност,
която продължава - вика ме: Ела!

Дай ме на най-студените ръце,
дай ме на най-студените очи
и ако винаги са твоите
ще може, зная, Бог да ми прости...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...