Sep 14, 2013, 11:55 AM

* * *

  Poetry » Love
655 0 0

Дай ме на студени ръце,
дай ме на студени очи
с усмивката си
и със своето сърце,
а когато съм до тебе
забрави
за всичко друго
и във любовта
остани...!

Не можеш да прекрачиш в рая
без да поискаш аз да дойда с теб,
думите ти ме карат да остана
дори когато в мен самотният поет

говори с чувствата за святост,
говори за любов, за свобода -
ала душата ти е необятност,
която продължава - вика ме: Ела!

Дай ме на най-студените ръце,
дай ме на най-студените очи
и ако винаги са твоите
ще може, зная, Бог да ми прости...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...