Oct 22, 2007, 1:53 PM

* * *

  Poetry
718 0 1
 

Във сърцето ми тъмнее  послезалезния мрак

Скоро виното ще влее своя дъх и аромат

Мислите ми се качиха  в стария ръждясал влак

Есенният огън тлее...

Ти не чакай - не милея да прекрача твоя праг


Тъжна е една разлъка ще си спомням този град

Може би ще носиш мъка в усмивката на моя свят

Хладен вятър тук полъхна вдигна облак ситен прах...

Сбогом казвам и наслука

Тръгвам ще намеря пътя... в есенния хладен мрак...


Сбогом  Д.К.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...