Mar 19, 2008, 3:13 PM

* * *

974 0 3

Бялото приканва

да бъде опетнено.

Като бяла роба

с капчиците кръв.

Като лист хартия,

чакащ буквите

да попият мастилото

- написано с

непокорна Кръв.

Като платното девствено,

което чака

своя усмирител.

Художникът със

свойта стръв -

да разбие чистотата,

която всеки се опитва

да докосне пръв.

Кървя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Аламанчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...