Mar 19, 2008, 3:13 PM

* * *

975 0 3

Бялото приканва

да бъде опетнено.

Като бяла роба

с капчиците кръв.

Като лист хартия,

чакащ буквите

да попият мастилото

- написано с

непокорна Кръв.

Като платното девствено,

което чака

своя усмирител.

Художникът със

свойта стръв -

да разбие чистотата,

която всеки се опитва

да докосне пръв.

Кървя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Аламанчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...