Nov 2, 2008, 1:15 PM

* * *

  Poetry
1K 0 3

Когато със съдбата сте на ВИЕ

когато стръвно ти се пие

когато нощните кошмари

събуждат демоните стари

заслушай се във тъмнината

попитай тихичко Луната

дали си струваше да мразиш

да крачиш пръв  да мачкаш газиш

дали цената на успеха

ще е достатъчна утеха

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Идоменей Каменополски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лесно се газят души,
    добротата е в забрава,
    имат ли съвест, всички кажи,
    че луната да питат тогава ...

    Чудесен стих,би трябвало да се замислим,поздрави!
  • Не е достатъчно да си успял в живота човек,трябва и да си добър,това е моята максима,сигурно защото за сега успявам само в добротата си....ПРОИЗВЕДЕНИЕТО ТИ МИ ХАРЕСВА
  • Днес съм в подобно настроение !

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...