Nov 21, 2007, 6:02 PM

* * *

  Poetry
995 0 3
 

Отивай си

Уморих се

Да събирам троха по троха любовта ти

И да сглобявам пъзела

От разбити на милиони частици мечти

Капка нежност да прося

И да търся огън в студени очи

Отивай си върви

Мечтая да съм като птиците

Когато е студено да летя на юг

Замръзвам с теб не виждаш ли

Самотен букет от сълзи

В хербарий съм ти запазила

Вземи го на тръгване

Вратата хлопни

След теб ще си сложа усмивка

И ще разтворя ръце да прегърна

Слънчевите лъчи (в нечии други очи)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рапунцел All rights reserved.

Comments

Comments

  • "След теб ще си сложа усмивка
    И ще разтворя ръце да прегърна
    Слънчевите лъчи (в нечии други очи)"

    Браво, миличка!!!6+
  • Браво!
    Страхотен стих!
    Поздрави!
  • ... и сълзи, но от радостни очи!!!
    Браво, Рапунцел!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...