3.10.11
Щастлива утрин, слънцето ми маха.
Усмихвам се. Прекрасен е денят.
И ето, пак за тебе сещам се,
кат мълния във мислите дойде.
Поглеждам снимката ти, тихо гледаш ме.
Не си до мен, но всъщност си със мен.
Сърцето ми прелива от вълнение
и всяка твоя дума ме зове...
Ще бъда ли аз този, който търсил си,
за който всеки ден болезнено копнял.
Ще стана ли за тебе изповед,
красива дума, сбъднат блян.
Не се страхувай, аз съм истински.
Ще бъда тук след хиляди лета.
Ще чакам теб и твойта изповед.
Без думи, само с поглед благ.
Седни до мен, местото пазя ти.
Сложи глава на мойте колене
и раните ти от живота мажа ги
с мехлем от мойте страхове...
© Георги All rights reserved.
