Щастлива утрин, слънцето ми маха.
Усмихвам се. Прекрасен е денят.
И ето, пак за тебе сещам се,
кат мълния във мислите дойде.
Поглеждам снимката ти, тихо гледаш ме.
Не си до мен, но всъщност си със мен.
Сърцето ми прелива от вълнение
и всяка твоя дума ме зове...
Ще бъда ли аз този, който търсил си,
за който всеки ден болезнено копнял.
Ще стана ли за тебе изповед,
красива дума, сбъднат блян. ...