Вървели през нощта
Над изпадали листа,
Дим излизащ,
През тяхната уста
И думи не избелват,
Поради студа,
Застанал между тях,
Създал стена.
Той няма да потърси
Нейната ръка,
А тя се прави,
че го няма на света.
Това е тяхната съдба,
Да искат,
Да не бяха срещали се,
В тъмнина.
© Saint_Germain All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
