3 март е
3 март е, пак празнуваме,
със цветя и със паради,
паметниците целуваме
и раздават се награди.
Речи леят се от мед,
пъчат се едни и същи,
обещават път напред,
а пияните повръщат...
3 март е - свята дата -
Националният ни празник!
Ден свещен за свободата,
а го срещаме... с гол задник...
Да, така е, натурално,
грубо даже да звучи.
Обществото ни е болно
и го хранят със лъжи.
3 март е - и по маски
срещаме го... и с ракия...
С армия, като украска -
Слаба, малка и в просия...
И народът намалява -
Кой умира, кой слугува
в чужда някоя държава,
и по своя род тъгува.
3 март е - ръченица
пак се вие по площади,
а родина-мъченица
лее сълзи-водопади...
А пък вдигат се банкети -
Пир по време на трагедия...
Рекламират се отчети
и се скриват престъпления...
3 март е - ден свещен
в летописа на страната,
но народ обезкървен
днес се влачи по земята...
А се вдигат знамена,
но под тях - позната сган -
няма в тези времена
Ботев, или Левски там...
3 март е - да празнуваме -
то това ни май остана...
А пък накъде пътуваме?
Не питай... хващай дамаджана...
Маските лица покриват,
но защо ли сякаш те
и очите наши скриват,
а и нашето сърце...
3 март е - вдигай чаши -
за тост пореден е пак час -
За старите герои наши!
Но нови няма между нас...
А от утре, пак отново,
в стария си коловоз...
Битието ни, олово,
щастието, рядък гост...
3 март е - да празнуваме,
да развееме байраци,
да забравим, че слугуваме,
и да се правим на юнаци...
А тази кръв, за нас пролята,
срамува се от нас, които
не правим нищо за страната
и сме доволни, щом сме сити...
3 март е - ще завърша
поемата си с скръбен вик -
Дали не сме отдавна мърша
по думите на наш класик*?...
---------------------
* - става въпрос, естествено, за стихотворението "Не сме народ" на Петко Р. Славейков
02.03.2021.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
