* * *
Ти бе до мен в онази нощ,
когато в ноя мрак студен
една ръка на място ме скова
и силен вик разкъса нощната тъма.
Небето сякаш беше пропаст,
която ме зове със страшен глас
и сякаш шепнеше ми нещо неразбираемо за всички вас.
Земята изведнъж се завъртя
и всичко сякаш в миг замря,
останах само аз сама в онази нощ на сатана.
Но в миг и ти се появи.
Посегна, хвана ме и пак се скри,
а малката надежда, с която ме дари,
за миг изчезна в моите очи.
И ето, аз съм пак сама -
останала без никой на света,
единствено живея с мисълта да дойде времето, когато да умра.
© Тоня All rights reserved.
Давай и ще ти бъде давано бих казала!Красиво!