* * *
На върха на черен обелиск
стои самотна пеперуда.
Сега не може да лети,
разкъсвана от болка луда.
Сърце, пропито със тъга,
душа, завързана в окови.
Прашец от мъртва красота,
любов - убита със отрова.
Река от ледени сълзи -
напукано кристално огледало.
Тъмна нощ, луна, звезди...
тялото от болка прималяло.
Молитвата, отправена към Бог,
простреляна от клетви черни,
а вярата във хорската любов -
от мрачни обещания неверни.
Самотни, тъжни стъпки във нощта
по пясъка - измити от водата...
И няма вече слънце и луна,
и няма я и красотата...
Истинската болка е това,
да няма на какво да се надяваш,
да няма сила в тебе и дори
да няма за какво да съжаляваш.
© Мартина Василева All rights reserved.
