* * *
Мост
Множеството ближния тъпче,
страстно трупа тежък багаж,
в страх и алчност се гърчи,
в материални богатства търси кураж.
Аз пък, на дявола с рогата,
розовата завеса раздрах,
скочих върху нормите и правилата
и цялата картина видях.
Видях, че на другата страна за да идеш,
минава се по въжен, паянтов мост,
истинската светлина за да видиш,
трябва да си гол, лек и бос.
Тежкият - непременно пада в пропастта,
пропаст - без спомени, слова и куплети,
че продаде той вечността
за тридесет сребърни монети.
© Алекс учо All rights reserved.
