Jun 4, 2009, 12:21 PM

***

  Poetry
642 0 2

А зад вратата на живота

кръжат загадъчни звезди,

но много близо е Голгота

и много надалеч си Ти,

Спасителю. Грабливи птици

кълват месата ни без жал.

Пилат с народните умници –

навдига пълния бокал...

 

Той има власт над Палестина,

закони за народа прост.

Пред Бог Отец, Бог Дух и Сина

за общо благо вдига тост.

А ние викаме „Осанна”

и легионите търпим.

Но утре новата ни вяра

Престола си ще вдигне в Рим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Миланов Шопов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...