Ѝ
При вида ѝ,
думите с езика ми започват да се бият,
трепетите в изобилие,
но зад мълчание се крият.
Обрисувам картина -
до себе си я заплитам,
погледът й се противи,
неизменно ли ще ме осъжда,
или ще се пристрасти?
При звука на гласа й,
прося устните да се докоснат,
щом пресъхнат, макар и трезвен,
всички прегради ще се проснат.
Погледи да се преплитат
за мен е почетна награда,
без разменена и дума,
хиляди чувства прелитат,
накрая копнежът на върха застава.
Със всяка дума нещо по-друго се подмята,
за скрито съдържание загатва...
тя се осланя, разчита на близост,
но и я е страх да я хване.
Провокира и ме наблюдава,
въпреки че вече съм ѝ явен.
Иска да допусна, че извоювам ли усмивка
ще е мое притежание.
По изражението на тялото -
съвършено безстрастна,
но това е завеса и през нея прозира,
иска да обикне, природата ѝ -
божествено прекрасна.
© Филип Филипов All rights reserved.
