Филип (Филип Филипов)
75 54
19.10.2018 г., 16:11 ч.  

Ѝ 

  Поезия » Любовна, Философска
542 0 3

При вида ѝ,

думите с езика ми започват да се бият,

трепетите в изобилие,

но зад мълчание се крият.

 

Обрисувам картина -

до себе си я заплитам,

погледът й се противи,

неизменно ли ще ме осъжда,

или ще се пристрасти?

 

При звука на гласа й,

прося устните да се докоснат,

щом пресъхнат, макар и трезвен,

всички прегради ще се проснат.

 

Погледи да се преплитат

за мен е почетна награда,

без разменена и дума,

хиляди чувства прелитат,

накрая копнежът на върха застава.

 

Със всяка дума нещо по-друго се подмята,

за скрито съдържание загатва...

тя се осланя, разчита на близост,

но и я е страх да я хване. 

 

Провокира и ме наблюдава,

въпреки че вече съм ѝ явен.

Иска да допусна, че извоювам ли усмивка

ще е мое притежание.

 

По изражението на тялото - 

съвършено безстрастна,

но това е завеса и през нея прозира,

иска да обикне, природата ѝ -

божествено прекрасна. 

 

 

 

  

 

 

 

© Филип Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво и искрено! Поздрави!
  • "хиляди чувства прелитат,
    накрая копнежът на върха застава."

    Този връх с Й ли започва или завършва на й ?

    Задъхах се от изкачването му
  • Браво! Хубаво описание на любимата жена. Поздрави!
Предложения
: ??:??