Жена пред мен стоеше
със стари, скъсани дрехи,
чакаше някого и нещо мълвеше,
с ръце тънки и крехки.
Обясняваше за живота преди,
за своето щастие безкрайно,
за това, как всичко се срути
и някак си, озовала се на пътя, незнайно.
Минах покрай нея ей така,
чух думите й, толкова смислени.
Нямах намерение... Да, но реших да се спра
и всичките ми планове се оказаха безсмислени. ...