Красива поезия обвита в мъгла,
докосва най-тънките струни в Душата.
Бродира картина с най-фина игла,
из бялото с цветни конци на искрата.
Енергийни тръпки лазят по мен,
но не всичко разбирам по смисъл.
Така се случва с всеки кретен,
в поле от рими влязъл без мисъл.
От цветната паяжина отърване няма,
невероятен, безизходен, луд лабиринт.
Тук липсват законите на музикалната гама.
С буйна Енергия общува се само със... "спринт"!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
