Красива поезия обвита в мъгла,
докосва най-тънките струни в Душата.
Бродира картина с най-фина игла,
из бялото с цветни конци на искрата.
Енергийни тръпки лазят по мен,
но не всичко разбирам по смисъл.
Така се случва с всеки кретен,
в поле от рими влязъл без мисъл.
От цветната паяжина отърване няма,
невероятен, безизходен, луд лабиринт.
Тук липсват законите на музикалната гама.
С буйна Енергия общува се само със... "спринт"!