Shade (Мими)
44 109
Jan 31, 2008, 7:23 PM

* * * 

  Poetry
611 0 2

"Каква любов!" - бихте възкликнали вие.

"Но каква ти любов?" - бих попитала аз.

Та сърцето ми самотно на пълнолунието вие,

неусетила от него допир, изгарям като фас.

 

Гледам го, шепна му, говоря му дори,

но застинал и глух завинаги остава.

Нищо, което му казвам, не може го смути.

Гледа ме, без да ме вижда и това ме ужасява.

 

И дните минават и изглежда вече,

че с мисълта за него си лягам и ставам.

Гледам се отстрани - какво нещастно човече,

но замислена за него си оставам.

 

И ден подир ден се събуждам и лягам,

и се възхищавам на тази идеална красота.

Иска ми се да чуя дума от теб, но не се надявам -

снимките не ще проговорят нито утре, нито сега...

© Мими All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??