Shade (Мими)
44 109
31.01.2008 г., 19:23 ч.

* * * 

  Поезия
608 0 2

"Каква любов!" - бихте възкликнали вие.

"Но каква ти любов?" - бих попитала аз.

Та сърцето ми самотно на пълнолунието вие,

неусетила от него допир, изгарям като фас.

 

Гледам го, шепна му, говоря му дори,

но застинал и глух завинаги остава.

Нищо, което му казвам, не може го смути.

Гледа ме, без да ме вижда и това ме ужасява.

 

И дните минават и изглежда вече,

че с мисълта за него си лягам и ставам.

Гледам се отстрани - какво нещастно човече,

но замислена за него си оставам.

 

И ден подир ден се събуждам и лягам,

и се възхищавам на тази идеална красота.

Иска ми се да чуя дума от теб, но не се надявам -

снимките не ще проговорят нито утре, нито сега...

© Мими Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??