Не знае миг спокойствие немирната душа,
не може вече дъх да си поеме...
на границата между светлина и тъмнина,
приседнала е уморена.
Над нея се издига нечовешка буря,
и страшен тътен се надига, от сблъсъка страхотен,
и свиват се и камък, и дърво,
притихнали от ужас, в очакване -
дали ще дойде утрото след края на нощта?
...А само тя, едничка не помръдва, изгубила е вече сякаш сила,
не може и не иска, вечно да се скита
на границата на съня с реалността. ...