Аз повече крачка към теб не ще да направя,

оставям съдбата ни обща във твойте ръце.

Сърцето разбито събра разпиляните части,

оттегля се бавно, безмълвно, но с явна надежда,

че ти - разбивачът му - ръка ще протегнеш

към скритата обич в твойта душа и

неусетно, бавно, но сигурно ще съкрепиш цялостта.

Но ако обич в душата ти липсва,

едва ли ще бъде по-разбито тогаз.

Болка попила е силно в него,

едва бие стенещо, час подир час.

Неразбирайки твойта жестокост, обиди и жлъч,

то предава се тихо, безропотно, носещо общия кръст.

Попиля го, разби го, строши го.

Таз разруха огромна стои.

Ти единствен и сам сътвори я,

но аз ще я гледам, нали?

По път занапред пожелавам ти само най-хубаво,

дано не опиташ таз болка и ти.

Аз ще живея с нея завинаги,

но ти не ще понесеш и една трета дори.