* * *
Аз повече крачка към теб не ще да направя,
оставям съдбата ни обща във твойте ръце.
Сърцето разбито събра разпиляните части,
оттегля се бавно, безмълвно, но с явна надежда,
че ти - разбивачът му - ръка ще протегнеш
към скритата обич в твойта душа и
неусетно, бавно, но сигурно ще съкрепиш цялостта.
Но ако обич в душата ти липсва,
едва ли ще бъде по-разбито тогаз.
Болка попила е силно в него,
едва бие стенещо, час подир час.
Неразбирайки твойта жестокост, обиди и жлъч,
то предава се тихо, безропотно, носещо общия кръст.
Попиля го, разби го, строши го.
Таз разруха огромна стои.
Ти единствен и сам сътвори я,
но аз ще я гледам, нали?
По път занапред пожелавам ти само най-хубаво,
дано не опиташ таз болка и ти.
Аз ще живея с нея завинаги,
но ти не ще понесеш и една трета дори.
© Катя Александрова All rights reserved.
