Jul 17, 2008, 9:52 PM

=======

  Poetry » Other
709 0 8

Жалко съществуване, без ласки

И общуване служебно само,

Всекидневие банално, а отчасти

Отрудено и време, пропиляно в

Тревоги и несгоди, и беди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • За жалост е истина...
  • Невероятно е как си преплела символиката на тези букви със съвременния смисъл на думата "живот"!Това ме грабна!Поздрави!
  • Натъжи ме, Джуди...
    Стихът ти е споделен стон с приятелско сърце...
    Я дай мигач и направи завой... може и без мигач...
    Важното е, че си разбрала какво ти липсва и към какво се стремиш.
    Това е наполовина постигнат стремеж.
    Давай напред, аз идвам след теб...
    Прегръдка!!!
  • Разбирам те мила.Напълно те разбирам.Въпреки моите романтични стихове, не съм изпитала ласка и любов от двадесет години.Само мечти...
    Желая ти светли и топли дни , изпълнени с ласки и любов.Прегръщам те с обич.
  • ех...че тъжно...
    защо...Гинка, си толкова тъжна...
    такъв е животът...и не от днес...с обич за теб.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....