....
Зелени долини и бистри реки.
Топло слънце, плод на волни мечти.
Ледът е само спомен, видян от блуждаещи очи.
Звук от детски смях във въздуха се скри.
Момиче в бяла стая празни страници разлиства.
Бели стени прегръщат чиста душа.
Те пазят спомен за тъга и прекършени крила,
за студени зими и черни времена.
Момиче от Бялата стая, аз не търся самота.
Аз искам да се гоня с теб сред златните жита.
Защото виждам в тези блуждаещи очи позната топлина
от лятна игра след зимна мъгла.
© Иван Георгиев All rights reserved.
