Oct 31, 2010, 11:55 PM

* * *

  Poetry » Love
1.1K 1 11

 

 


Спомените ми се връщат
като жив плет подредени.
Аз отдавна не съм същата,
ти отдавна си със нея.
Искам да избягам тайно,
а при тебе все се връщам -
нашата любов незнайна
като огън ни прегръща.
Как да се спася, аз питам се,
отговор все не намирам.
Ти отдавна не си същият,
аз отдавна те обичам.

 

 

 

 

http://vbox7.com/play:7f980fa5

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...