* * *
Дели ни мисълта за "вчера"
и тишината настояща.
Сама, душата ми трепери
и спомен по очите дращи.
Сега и аз не се понасям.
Успешно се самоубивам.
Сама копая пропастта си.
Сама до себе си не стигам.
Та как да стигна аз до... теб?
На капки вярата изтича.
Най-тъжното от всичко е,
че всеки другия обича.
Обичам теб. Обичаш мен.
И въпреки това - боли ни.
Не тези неми часове -
Животът всъщност раздели ни.
Понятия, стереотипи,
несигурност, клишета, страх...
Къде сгреших? Къде сгреши ти?
Какъв бе ти? Каква аз бях?
Щом в този миг тъй съдбоносен
не плуваме, ами се давим,
щом чувствата висят на косъм,
какво, за Бога, да направим?
Тъй счупени сме изначално,
че падаме почти с финес.
Делят ни грешките банални
и тъй несигурното... "днес".
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
